Вечното - светлина и мрак в Едно!
Бог - светлина лишена от ограничеността на формата но търсеща възможност за проява и Луцифер - светлина затворена във формата (материя) жадуваща за изява! И някъде там между тях сме и ние - хората, проявяващи Бога, Луцифер или себе си!
"И създаде Бог човек, по свой образ и подобие" - защо? За да се прояви и осъзнае себе си! Да изживее съвършеното си творение! Всичко е чудесно, но открива, че е нарушил принципа на двойствеността - лишил се е от движенито, развитието. За да го спази взима ребро от себе си (Адам) и съдава жената! Но задействан веднъш, този принцип поражда необходимостта от проявата му и в отделните му части - мъжът и жената, също трябва да бъдат двойствени. И жената изкушава Адам да изяде плод от дървото на познанието - логика, ум... За себе си оставя усещането за този принцип - интуиция... В тази посъвместна проява на двойственост Бога загубва своята единтичност и човека (Адам и Ева) заживява в "грях", тоест лишен от Божествеността (изгонени от рая)! Пръкват се много чеда и на чедата чеда... Множество проявяващо Бога и търсещи пътя към Бога!
Вяра, Надежда и Любов!
В зависимост от нашите познания предопределящи предпочитанията ни, се озоваваме в различни ситуации! Имаме възможност да изживеем всичко (идеализъм - материализъм), но полезно е да осъзнаем, че можем да изберем да изживеем живота си безгрижно като децата, защото ни е дадено всичко! Вечното ни е осигурило Бог - съдържание, което желае да се прояви, материя - форма, която е готова да го приеме и за да се появи и движенито е облъчило всичко с духът на любовта! Потопени сме в Божествено изобилие в резултат на непрекъсната ни неосъзната връзка с Него. То, чрез Бога винаги ни дава, а чрез качеството на обратната ни връзка с Него следи какво ни трябва още.
Създателя ни е създал и се грижи за нас като ни е дал и природа, която да ни изхранва! Дал ни е възможност да сме като него и да участваме в творческият му процес, като сътворяваме своя живот! Ние се проявяваме (даваме нещо от себе си) и създаваме материални придобивки - къщи, коли, техника и развиваме различни форми на изкуство като израз на нашата духовност. Формираме реалността всред която можем да изживеем собственото си осъзнаване. Когато даваме в нас се появява празнота. Той, за да възстанови нарушения ни баланс ни дава директно или чрез тези които са около нас.
Необходимо е да осъзнаем, че даването е основният движещ фактор в живота ни и в целостта на Вечното, защото То е даващото!
Нека не забравяме, че насила не може да ни
се даде, както и не можем да даваме и да имаме в предвид качеството на даваното
от нас.
Съвършенно е да даваме Любов изпълнени с Любов!
Нашето осъзнаване (обратната връзка) е "храна" за Бога - той се одухотворява от нашият творчески процес в резултат на стремежа ни да материализираме Неговите теории! Той се проявява чрез нас подхранвайки ни с идеи... Луцифер - падналия ангел на светлината (саможертва или действие породено от любов или Его) пък ни осигурява с необходимата материя - природата... А ние имаме избраната от нас програма (съдба) и всичко това под формата на изживяване посредством обратната връзка достига до Бога! Саморазвиваща се система в която и ние трябва да се развиваме и за да не станем излишни за нея трябва да осъзнаем основното и правило - да не пренебрегваме Божественото начало - първопричината, която се грижи за своя баланс!
Ако започнем само да взимаме от другите, късаме връзката си с Него и се лишаваме от възможност за развитие. Създаваме една "открадната" реалност лишена от божествена подкрепа! Вместо да променим съдбата си към по-добра сформираме новата си и то по-лоша! Стрували си?
Неосъзнаването на Бога не ни оправдава, но ако все пак сме добри и само даваме, променяме съдбата си към по-добра. Той не се отказва от нас, а ние от него. Затова това си е само наш проблем. Изживяваме собственото си несъвършенство в една съвършена среда. Когато късаме връзката си с Бога ние се лишаваме от неговата подкрепа и е излишно да я търсим в така сътворения откраднат свят-реалност, защото той е едно човешко творение с правила и норми. Един хоризонтален план на развитие лишен от одухотвореност. Има ли смисъл?
В този наш
откраднат свят- реалност, можем да се наложим със сила и силно
его. Можем да вземем и чужди материални придобивки. Но постигнатото
по този начин не ни радва, а ни изпълва само с чувство за
доволство от постигнатото. Но струва ли си щом не сме щастливи
да сме доволни? Ако не даваме, никога не можем да получим духовност и
затъваме в бездуховност.
Различните религиите имат свои разбирания за Бог и аз не искам да им противореча, защото знам, че Той е факт! Те са и различни описания на Бога и едва ли си противоречат по същество. Те са различни пътища към Него!
Проблемите произлизат от различното им тълкуване от техните привърженици в желанието им да бъдат прави. Ако вместо да търсим кой е по-прав, потърсим обединяващата им същност, ще можем да разберем и себе си, като частици от Бога!
Ще си позволя да перефразирам някои общоприети крилати фрази:
-
"Аз съм единствения твой Бог!" в "Аз съм - единствения твой Бог!"
-
"Аз съм пътят и истината!" в "Аз съм - пътят и истината!"
Основание за това мое тълкуване ми дава друга крилата фраза "Промени себе си, за да промениш света!" и отпадането на необходимостта да се отричат другите божества. Това е и посланието им към нас, да открием Бога в себе си! Проблема се проявява, когато "Аз съм" се приеме като човежко превъзходство (значимост, его) и се забравя Божественият ни произход или пък се дава предимство на някой от Боговете!
"И създаде Бог човек, по свой образ и подобие!" - защо считаме, че Той трябва да прилича на нас, ограничен от материално тяло и ум? Защо не допуснем, че става дума за неговите неограничени възможности заложени в нас, като сила на мисълта (вяра)? Възниква противоречие - рисуваме Го като човек (ограничена форма) и му приписваме неограничени възможности, а се изживяваме като същества стремящи се към безкрайни възможнжсти на ограничената ни материя и наричаме този процес еволюционно развитие! Принизяваме Го, за да се извисим и компесираме процеса, като Го издигаме в култ! Но религиите, издигащи Го в култ в крайна сметка извличат само някаква изгода за себе си - властване над вярващите. Това обяснява и вечните борби между различните религии. А Той е във всички нас, саморазвиващ се чрез нашето осъзнато изживяване на великолепното Му изобилие на неограничените варианти, създаващи Живота! Той дава възможност на всички да са прави, за да не се ограничи в опознаването си! Допуснал е "лошото" в хората и ние нямаме правото да го осъждаме, защото имаме възможността да го трансформираме в "добро"! Всяка критика и не приемане на човешките слабости е критика на Бога и не осъзнаване на неговото съвършетство! Чрез нашите изживявания Той изживява себе си! Нека не забравяме, че съществуват начини на корекции на лошотията ни - съдба (карма), душа-интуиция (подсъзнание), обратна връзка с невидимите нива: код за достъп - име и рожденна дата, нарушеното равновесие между двата свята и тяхната им реакция - болести, страдания, нещастие...
Бог е и Любов! Осъзнаването на Любовта, като възможност за трансформация на лошото в добро, ни прави божествени и ние се изпълваме с чувство за щастие!
Ние сме божествени създания имащи възможност
да изживеем по човешки този си живот, като разтворим душите си! Нека не
забравяме това, когато се изживяваме като човеци горди от човешките си качества.
Преди всичко сме божествени създание и чак тогава сме личностите за които
се представяме. Има по-ценни от човешките каческтва - божествените! Смисъла
на живота ни е да го осъзнаем и да се подготвим за живот в Божествеността! Там
процесите са безкрайно бързи и никой не се съмнява в силата на мисълта.
Представете си как попадате там със сегащният си манталитет... Всичко което
си помисляте става в момента! Ще можете ли да изживее всичките си мисли?
"Не искам да мисля лоши неща, защото ще трябва да ги изживея."
Ще трябва да осъзнаем, че някои общоприети
човешки качества са вкарани в нас, за да бъдем зависими от "откраднатата
реалност" и ни отдалечават от Божествеността. Те не са плод на душата ни,
а плод на ума!
Смисъла на живота ни е да ги откриваме и да осъзнаем заблудата си породена от дифинираността на познанието ни оформящо личността ни (фалшиво его), за да създадем не открадната, а Божествена реалност!
Нека си представим, че Бог е едно висикочестотно поле изпълващо цялото пространсво и ние сме потопени в него, стъпили здраво на земята, формирана от ниските честоти. Любов и стабилност! Това е! Една възможност да бъдем всичко. Но ние правим своят избор отказваме се от Любовта отричайки Бога в името на стабилността, но като човешки съдания. Разкъсваме модела на Цялото, и то се обезмисля. Обричаме се на едно сиво мрачно съществуване. Лишени от любов, създаващи любов но каква? Любов към форми без съдържание (кола, дреха, телевизор, перална...). Липсата на емоции поражда търсене на такива, но вече само чрез емоции в материята - телата ни (спорт, секс, пиене, ядене...). Какво безмислие и то за да бъдем човеци! Къде е заблудата? Защо ни е човешката гордост лишени от Любовта! Трябва ни смирение, за да проумеем безмислието на такова човешко съществуване и да се обърнем към създателя си. Той знае защо ни е съдал и какъв път трябва да извървим в настоящият си живот и е заложил всичко това в нас и около нас. И то се случва! Остава да се отворим за Неговата Любов и да осъзнаем заблудите си и живота ни ще придобие блясък. Душите ни ще пеят!