Физиката и двойствеността...
Някои изходни позиции:
Да разгледаме всеизвестните формули за път, скорост и време:
Ние сме тези които определяме
началото А и края В (целта), но върху
една първична даденост - една безкрайност. Взимаме нещо от нея и го проявяваме
като наше намерение, дефинирано от цел и посока! Стигайки до крайната
точка, линията (пътя - S) се обезсмисля. Тя е само следа
без съдържание.
S = V t
S (намерението ни) е фиксиран,
има константен характер и не зависи от скоростта V и
времето t. Тогава избирайки с каква скорост ще го изминем,
ще получим и времето или избирайки за какво време да изминем пътя, ще
получим скоростта с която трябва да се движим.
Знаейки S, ние трябва
да изберем и още един параметър - V или t,
за да излезем от неопределеността!
V = S / t
Скоростта V е фиксирана,
има константен характер и не зависи от пътя S и времето t.
Тогава избирайки какъв път ще изминем, ще получим и времето или избирайки
времето, ще получим пътя който ще изминем.
Знаейки V, ние трябва
да изберем и още един параметър - S или t,
за да излезем от неопределеността!
t = S / V
Времето t е фиксирано,
има константен характер и не зависи от пътя S и скоростта V.
Тогава избирайки какъв път ще изминем, ще получим и скороста или избирайки
скоростта, ще получим пътя който ще изминем.
Знаейки t, ние трябва
да изберем и още един параметър - S или V,
за да излезем от неопределеността!
Нека разгледаме в светлината на направените
по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн:
E = m C 2 или С 2 = E / m
Очебийно е че Енергията и материята са
в някакво отношение изразено чрез C 2. Знаейки С,
ние трябва да изберем и още един параметър - E или m за
да излезем от неопределеността… Дали е така?
Възникват два въпроса:
- Нали максималната скорост е скоростта на светлината C. Тогава C 2 какво е?
- Скоростта на светлината има константен характер и пределната и стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези преходи се извършват с такава скорост!
Идва най-странното! Ние имаме С 2-
едновременното протичане на двата прехода Е → m и m → Е със
скоростта на светлината. Тогава можем ли да говорим за неопределеност?
С 2 = (Е → m)/(m → Е)
Считаната от нас за ясна формула S
= V t, се оказва, че крие в себе си неопределеност (за да определим
една от тях, трябва да знаем другите две). Докато, в другата С 2 = (Е → m)/(m → Е)
двете неизвестни (двата прехода) са едновременни и пропорционални, за
да не се наруши хармонията в нашият светлинен свят!
Изводът е доста необичаен. За да се запази константният характер на скоростта на светлината - С, двата прехода се извършват едновременно - С 2 и ние излизаме от неопределеността!
“Ако нещо някъде
изчезне, то задължително на друго място ще се появи”
М.В.
Ломоносов
Нека разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид:
F = fo (ma . m b) r², където:
ma и mbса
масите на взаимодействащите тела в kg;
r - разстоянието между
тези тела в m;
f o - универсалната
гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. m ² . kg - ² ;
Какъв е смисъла на r² в
гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава
се гранична повърхност с страна r ! Как ви се струва,
има ли смисъл?
Но ако осъзнаем, че това е един израз на
взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен и едновременен
- r 2.
Това е и едно осмисляне на двата свята и взаимовръзката им с нашият, както и с другите (паралелни светове), където скоростите са различни от С (скоростта на светлината).
Двупосочността на прехода Енергия - материя и неговата цикличност, породена от нарушаване на равновесието и съответното му възстановяване е онагледява закона за запазване на Енергията!
За да се съхрани константният характер на скоростта на светлината - С, когато се извършва прехода Енергия → материя (Е → m) със скорост C, се извършва и преход материя → Енергия (m → Е), също със скорост C. Процеса е едновременен и двупосочен - C 2 !
Съществуват два свята - видим и невидим . Видимият ни дава N варианта на формата - пространството, а невидимият N варианта на съдържанието - времето.Те се стремят да се проявят чрез нас и създават един непрекъснат процес в точката си на съприкосновение, като поредица от събития - Живот (N ² варианти)! Ние винаги съществуваме в някаква гранична зона между тези два свята, формирана от нашето осъзнаване на непрекъснатостта на процеса.
Това не е ли онагледяване на принципа на Хайнземберг за неопределеността!
За да се съхрани равновесието
в двата свята, съществува симетрия спрямо х и у:
Симетрия спрямо оста х: Намалявайки Е ,
за да се запази константният характер на скоростта на светлината Е / m =
С 2 , намалява съответно и m (бъдещето
се свива). Съгласно гореказаното, за да се съхрани равновесието
в двата свята на Цялото, отляво Е
и m се увеличават (миналото
се разширява).
Симетрия спрямо оста у:
На измененията в дясно, Е и m намаляват
(бъдещето се свива, за да се прояви ), съответстват
изменения в ляво, Е и m се
увеличават ( миналото се разширява, за да се одухотвори ).
Наблюдава се и ефекта на огледалото - Невидимият
свят, може да се огледа и съзре материализираният си
образ - едно отражение (илюзия) и да осъзнае себе си!
Нека разложим духовните и материални сили!
Видимо се очертава
противоречивата им същност спрямо оста у - бъдеще
(свиване) и минало (разширяване)! Бъдещето се
оглежда в миналото ! Интересното в случая
е еднаквостта им и спрямо оста х , което прави възможно
проявата на пространството и времето,
тоест - движението! Как е
възможно да се движим и ние и движим ли се изобщо или всичко минава през
нас?
Този източник на движение, свиването и разширяването на
двата свята, формира потока време - пространство течащ
от бъдещето към миналото!
Ние само помним миналото, а не сме в него и се стремим към бъдещето и се
оказваме в противоречие с потока на Живота! Поради огромната му сила, ние
сме лишени от възможност да се борим с него. Ние можем само да консумираме бъдещето.
Ако осъзнаем това и се отворим за него, то ние просто ще изживяваме бъдещето
си, идващо към нас вече сътворено от нас някъде в двата свята.
Ние можем само да изживяваме вече сътвореното
от нас, а самото сътворяване зависи от осъзнаването на изживяването тук и сега на
вече сътвореното! Оказва се, че по лесно е да стигнем в бъдещето,
чрез разширение на миналото си и през двата
свята на Вечното! Миналото може
да се наблюдава - може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а
не в следствие на първоначален взрив!
Какво представляват двата свята?
Енергията е движение - скорост, разтварящо в себе си покоя (формите)!
Материята е покой - форма, затварящ в себе си движение ( скорост )!
Изводи:
Симетрия спрямо у - преход от бъдеще към минало!
Симетрия спрямо х - възможност за двата свята да се проявят (време - пространство). Огледало, където духовният свят се оглежда материалния!
“Тъмната материя” е материя лишена от съдържание (“скорост = 0”- времето не съществува)! Има само “празни форми на пространство”! Празнота “жадна” за съдържание - сила породена от дефинираност!
“Светлина” е Енергия лишена от форма (“скорост = ∞ ”- пространство не съществува)! Има само движение - съдържание, жадуващо за проява във форма ! Сила породена от липса на дефинираност!