|
"Красотата
ще спаси света..." Защо?
Не искам любовта да бъде задължение
в този свят, изпълнен с красота,
и всеки миг, прекаран във забвение
да поражда пустота в мен.
Защо не черпим мъдрост от цветята,
като растем безмълвно и с възторг
и със стремежа си към красотата
да вървим по своя път.
Защо човек се чувства тъй самотен
в тоз огромен свят от красота.
Защо не искам любовта да бъде задължение?
Защо?
Отърсвайки се от общоприетите заблуди
Заслушан в себе си усетих
как в мен започна “нещо” малко да расте
и незримото да става зримо - моята Душа!
Аз вече зная,
защо не искам любовта да бъде задължение!
Защото, Любовта е
Духът на Вечното в мен
и Душата ми не иска
да е пленница смирена на реалността!
|
|
Вали дъжд… Хора,
без и със чадъри.
Някой от тези със чадъри
се радват, че са сухи.
Някой от тези без чадъри
страдат че са мокри.
Нормално е нали?
Някой от тези със чадъри
страдат че вали…
и тези без чадъри също
страдат че вали…
Нормално е нали?
Някой от тези със чадъри
се радват, че са сухи и вали.
Някой от тези без чадъри
се радват, че са мокри и вали
Нормално е нали?
Вали дъжд… Хора,
със и без чадъри.
|
|
Най простото и сложно "нещо" -
Животът…
Просто, защото функционира някак си
от само себе си…
и сложно, защото не знаем как?
Предлагам Ви едно просто обяснение,
но сложно за разбиране,
ако не пожелаем
да променим себе си!
Научаваме "нещо"… ние знаем...
Изпадаме в зависимост от наученото -
то ни прави значими,
защото ние знаем!
Хората научават "нещо"… Те знаят...
Изпадат в зависимост от наученото -
то ги прави значими,
защото те знаят!
Наученото от много хора създава реалността,
в която се проявяваме и ние.
Така се формира и истината за Живота,
подчинена на общоприети определения,
които в началото
винаги са били нова и нечия истина.
Кога е станал прехода - самотната
нечия истина в реалност,
формираща истината за Живота?
В момента, когато разберем нещо,
то става просто!
Колко просто нещо е Животът...
Нека разберем това!
|
